ОТ АВТОРА
Мисли на Иван Нешев
Някои художници правят творбите си с ръце, други – с глава. А има и такива, които към това прибавят и сърцето си.
___
Напоследък в литературата има предпочитания към късия разказ, към синтетичната къса и точна мисъл. Отмина времето на дебелия роман. Разточителството на думите е неподходящо за съвременния живот. Новият човек не разполага с много време. Той главоломно бърза към бъдещето...
Сигнално изкуство.
Как ли това ще се изрази в скулптурата...
__
Много е трудно на човек, който не притежава способности за писане и не е достатъчно красноречив да говори и пише, но тъй като тези неща особено ме вълнуват, ще рискувам.
Кое ме накара да стана художник? Вероятно това не е случайно, въпреки че произхождам от съвсем обикновено семейство, което няма нищо общо с изкуството. Спомням си обаче моята основна учителка (в отделенията, както тогава се казваше) Митева, че непрекъснато хвалеше рисунките ми и с особена загриженост обръщаше внимание на моите родители за способностите ми в тая насока. Никога няма да забравя тази учителка не защото харесваше пейзажите ми, а защото на нея дължа любовта си към изкуството, вярата в хората и обичта.
Спомням си с благодарност и учителите си от прогимназията, които ме закърмиха с любов към родината и ме направиха човек. Особени са миговете в паметта ми, които и досега ме карат да си спомням за тях с чувство на пиетет и уважение и някак си в редицата от образи ги виждам наред с обкичените с венци портрети на Кирил и Методий, които така възторжено носехме на 24 май пеейки „Върви народе възродени“.
___
Когато бях дете моят дядо ми разказваше приказки, от които в съзнанието ми са останали и досега образи и форми. Но не бих могъл да ги разкажа. Не съм писател. Аз съм скулптор и затова мога да показвам, а не да разказвам. Но за да се покаже нещо въпросът се свежда не само до мисловен творчески процес, а и до овеществяване на една идея.
___
... „Но това е само занаятчийският момент!“ – възкликна един, името на когото няма да спомена, когато подчертано похвалих една дърворезба затова, че авторът особено успешно е „съхранил дървото“ и го е направил живо. Според мен това е извънредно важно и е едно от основните неща, които трябва да се усвоят от твореца в процеса на обучение. Това е една от сричките, които се учат от буквара на изкуството и може би не е „а“-то и „б-то“, но сигурен съм, в това е „жи-во“-то. Защото какво важно може да се каже с камък, който е направен на прах, какво може да се каже с цвят, от който е останала само боята или с бронз, който не звъни в пространството.
Истината е, че основното в изкуството е какво ще кажеш. Но още по-вярно е, че когато едно художествено произведение на много важна, сериозна и отговорна тема е осъществено с лоши и неподходящи средства може ... да се получи точно обратния ефект и вместо любов човек да получи омраза.
Да притежаваш вещ не е особено трудно...
Да „притежаваш“ (да обичаш) човек – това е нещо, без което е много трудно да живееш
- Това е нещо, за което заслужава да живееш!
- Това е нещо, за което трябва да живееш!
___
Анатомията на формата не е нищо друго освен средство за зрителната динамика, която единствено определя осъществяването на смисъла.
___
Когато художникът пристъпи към празното платно, той трябва да има пълна главата си. Трябва да има у себе си мисълта, вярата, че върху това празно платно ще се появи образ, правдив на неговото чувство, на неговото усещане, на неговото индивидуално виждане.
___
Когато скулпторът търси подходящите изразни средства за някое свое усещане, това действие е напълно съзнателно. Той трябва да намери точните изразни средства точно за това свое чувство.
За да възпитава, монументалната скулптура трябва да въздейства на зрителя, а за да има свое въздействие, тя трябва да буди интерес. Непълноценно е онова художествено произведение, край което може да се мине без то да направи впечатление... А паметник, който се издига на площада без да бъде забелязан е лоша монументална скулптура.
___
Необходим е опитът на много поколения, за да се създаде (постигне) извивката на една колона, на една корабна греда, на една автомобилна кабина докато им се възвърне първичната чистота, такава каквато има извивката на една гръд или на едно рамо. ... Съвършенството се постига не когато вече няма що да се прибавя, но когато няма какво повече да се отнеме.
___
Дошли сме на тази земя, за да унищожим света. Дошли сме кога и откъде не зная. Дали ще успеем - също не зная, защото светът е твърде голям, а ние, хората – много, много, много, но малки, много малки в големия свят.
___
Прегръдката е израз на чувства и емоции. Тя не трябва да е жест, а състояние.
...класическият скулптурен прийом изображението да се изважда от сърцевината на материала ... да се търси център вътре в композицията, който с последователна визуална асоциативност изтласква обемите отвътре навън и това прави работата емоционално действена. Обобщената форма не прави композицията монументална, но спомага за нейната по-добра емоционална звучност. Натурата се преодолява в такава степен, че да не занимава зрителя, а плавно моделираната форма да дава възможност да се покаже красотата на човешкото тяло така, че то да въздейства освободено от плът, плът, пречистена в хармония от преливащи се обеми.
Овладяването на материята... Скулптурата е работа особена: колкото повече вае ваятелят, толкова става все по-трудно, за разлика от тенекеджията, на когото с усвояването на занаята, работата вървяла все по-лесно.
___
Не експеримент, а напълно съзнателно търсене на средства, с които най-правилно ще изрази това, което иска да каже, е необходимо на автора.
___
Всяка текстура, наред със своите материално асоциативни особености и богатство на материалното разнообразие, има много широк регистър на асоциативно въздействие от емоционален и общо психологически характер.
